Ей така ми отговори една позната наскоро, споделяйки за сайта, на който попаднах www.spomeniteni.org . Страницата е изключително забавна и пълна с информация за отминалото време. Не бих казала, че е носталгично настроена, а просто се оказва пространство на хора, които имат, какво да споделят за "преди". Даже си купих книгата с всякакви картинки от времето, което помня - опаковките на шоколадите, кибритите, туристическата членска книжка, прясното мляко, верото...всичко... Браво на създателите!

Намирам я за интересна поради стойността на спомените, които е обединила, неподправяйки ги с политическа емоционалност или пресилена носталгия.

Хубаво е да знае човек, какво е било - в добрите му и в лошите страни. Най-малкото, за да може да направи сравнението по-добре.

Не съм от хората, които тъжат по миналото, не ми липсва нито пионерската организация, нито белите ажурени чорапи с плисираната пола до средата на коленете, нито поръченията за лятната ваканция... Не ми липсват. Но ги помня и не намирам нищо лошо в това.

Затова се замислих за позицията на хората от типа на "Аз съм от онези, които не помнят нищо от преди." 

И на мен сега ми харесва повече от преди, сега имам повече възможности относно всички аспекти на живота, чувствам се в по-свободното общество по-добре, мога да се поокажа, без да ме накажат (образно казано), НО аз пък помня. 

Какво ли пречи на съзнанието, ако има спомени? Във всяко отношение е валиден въпросът. какво пречат спомените и защо толкова се борим на ги разрушаваме. Защо със същата разрушителна сила не се стремим да надграждаме и да създаваме?

Не е добре човек да живее в миналото, но не може и да го набута някъде дълбоко в подсъзнанието си сякаш не се е случило.

Трябва да съумеем да обработим миналото и да живеем с двата крака в настоящето. Не е като по книга, но така е по-лесно да се живее.

Какво, вие не помните ли нищо?

Хубаво беше, но и сега е хубаво. Всичко е така, както трябва да е. С отпечатъците от миналото и с живота с двата крака в настоящето :)))

Помним избирателно ;)

Хората наричат човек без спомени "дърво без корен".

Аз не искам да бъда такова.

Затова помня, макар и аз - избирателно, нали dadide! ;-)

помня почти всичко от онова време. Въпреки, че строят беше друг, аз бях дете и поради това детските ми години са най-хубавите в живота.

И аз помня само от детството си, е...и до 7 клас, когато започна горе долу перестройката. Но що се отнася до детството ми - и аз имах хубаво детство. Не го свързвам със строя, но си беше моето детство...Не искам да го забравям.