Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2009 00:55 - Интервю за работа или минутка за реклама
Автор: monologa Категория: Регионални   
Прочетен: 5126 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Да стигне човек до интервю си е един своеобразен успех в процеса на търсене и намиране на работа. Обикновено в обявите за работа се споменава, че на интервю ще бъдат поканени само кандидатите, които са одобрени по подадените документи. Значи, човек трябва първо да се постарае да се представи добре с автобиографията си и, евентуално, с едно стандартно (но все пак изразяващо лична позиция) мотивационно писмо. Изпращайки ги, всеки се надява да попадне в категорията на поканените. Логично! Иначе защо да кандидатства?

С обаждането или получаването на писмо, че има определен ден и час за лично представяне на интервю, започва всъщност тръпката . Вероятно няма човек, който, желаейки да бъде назначен на дадена позиция във фирмата, където е кандидатствал, да не започне да си мисли какво ще каже, какво ще го попитат, какво ще скрие и на какво ще наблегне в личния контакт, а и - разбира се - каква заплата си представя да получава. По своята същност интервюто е една покупко-продажба на определен продукт. Работодателят търси да купи на определена цена служител, който от своя страна се продава на цена, която е определил за добра за “стоката”, която предлага на пазара на труда.  И така, в уречения ден и час се започва интелектуалният пазарлък! Измислени са многобройни психологически похвати за определяне на “подходящия кандидат”, както и много консултанти си вадят прехраната със съветване на кандидати… Но в крайна сметка интервюто е акт на доверие. Доверието сякаш се проявява повече от страна на работодателя. Той е този, който трябва да се впусне в дълбоките води на увлекателните и убедителни слова на кандидата. Този пък е способен, притежава професионален опит, комуникативен е, не е конфликтна личност, умее да работи в екип, точен и честен, бързо учи новости, владее материята на предлаганата работа и всякакви подобни изказвания в негова полза. На интервюто е приветливо, чисто и спретнато облечен. Не е екстравагантен (ако позицията не го изисква нарочно), говори културно и определено прави добро впечатление. В повечето случаи автобиографията му е изпълнена с професионални умения, опит и допълнителни квалификации, които карат интервюиращия да се запита “Защо Х изобщо си търси работа? Той е толкова квалифициран. Как така не са го задържали на предишното място? Как са изпуснали такъв способен кадър?”… И с право в пространството се появяват именно тези въпроси. Кандидатът бива питан и какво търси от една работа, защо търси нова (особено ако и в момента е на работа другаде), какво професионално развитие очаква и други такива въпроси, които целят поне малко да дадат яснота на работодателя или неговия завеждащ “Човешки ресурси” за човека, който се стреми да стане част от колектива. Насреща се получават заучените логични отговори от рода на “Търся по-добра работа.”, “Имам потенциал, който не мога да развия на сегашната си фирма.”, “Мисля, че работата при Вас е интересна и мога да допринеса за успеха на компанията.” и др. Какво друго да каже човек, та нали иска работата?! И се започва една история от вида “На стар краставичар, краставици ще продаваш.” Но това е неизбежно като че ли! Показват се всички сертификати, всякакви документи от курсове, различни посещавани семинари.

Но ако всичко е толкова ясно като бял ден, защо се правят интервютата? Каква е задачата им? Как да се убеди работодателят, че субектът, криещ се зад сертификатите, дългата професионална автобиография и усмихнатата снимка не е  просто куп хартия и самочувствие без покритие? Езиковите способности или професионалните качества се показват в реална среда. Как да се разбере от едно интервю, че на един търговец търговията му тече във вените? Как да се убеди, че филологът става за преводач, че учителят не е просто преподавател?

Кодексът на труда застрахова по някакъв начин и двете страни със сключването на трудов договор със срок на изпитание. Е, привилегированата страна все пак е тази на работодателя, но дори така, отношенията са до голяма степен подсигурени законово.

Опитът доказва, че въпреки голямото желание на един кандидат на получи работата, той не трябва да се прехвалва, не трябва да изтъква само положителни страни от работата си или лични качества, макар и да не подчертава пропуски или недостатъци. Колкото и изкуствена да е формата на интервю, и у двете страни се създава някакво интуитивно усещане - положително или отрицателно, което помага при вземането на решение, а също така не може да се изключи и субективният фактор. В крайна сметка и едната, и другата страна трябва да останат стъпили на земята и особено кандидатстващият е добре да бъде искрен и открит. Ако все пак кандидатът получи работата, е по-добре и по-изгодно за него да покаже съдържанието на сертификатите на практика. Само съответствието на твърдения и действителност са способни да превърнат чл. 70 от КТ в чл. 67 от Кодекса.

Минутката за реклама може да продължи понякога и един час по време на интервюто. Но колко време ще се използва “продуктът”, който се предлага, се решава, едва след като се тества на практика!

Принципът “Межи да те лъжа” по време на интервю просто не е печеливш!



Тагове:   интервю,   кодекс,


Гласувай:
0
0



1. chris - ...
02.04.2009 17:36
сетих се за култовата сцена от трейнспотинг, когато спъд се занесе на интрвюто за работа нашмъркан... по-точно - за последния въпрос на интервюиращата го - "мистър мърфи, ду ю хев ени уийкнесез...?", на който спъд отговори "ноу... оу, йес, йес, айм кайнд ъф пърфекшънист..."...
ха-ха!
:)
цитирай
2. carebear - кодексът на труда е само формалност
06.04.2009 23:10
на практика работодателя прави каквото си иска, а ти може да се нядяваш държавата да ти защити правата/ или продажните синдикати/. Минимален осигурителен праг-350 лв.хахаха - кой може да живее с толкова?? според работодателите доста хора могат и държавата им кляка....Интервю за работа-повечето ги печелят разни свои хора, иди че се доказвай................
цитирай
3. abadonka - Интервютата са пълна измишльотина.
12.04.2009 00:11
Скоро си търсех колежка, дотресе се една с триста дипломи, дето не умееше да нареже една краставица, за зеле да не говорим. Това,че си проспал някакво училище или университет нищо не означава, а и дипломи се купуват. Единственият начин да оцениш служител е да го пуснеш един ден пробно да работи и чак тогава можеш да си вадиш изводи.Това важи за всички браншове а интервютата са си живо чесане на езици.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monologa
Категория: Регионални
Прочетен: 3141885
Постинги: 102
Коментари: 1653
Гласове: 4259
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930