Постинг
27.09.2007 18:08 -
Работното време
Автор: monologa
Категория: Бизнес
Прочетен: 1398 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2007 15:06
Прочетен: 1398 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 28.09.2007 15:06
Относно това, колко да бъде дълга една седмица, знам, че е имало всякакви експерименти. Стигало се е до десетдневна седмица във Франция преди два века, но човек не може да издържи на това. Правени са опити и за съкращаване на седмицата на 6 дни, но се е оказало, че системата 6 работни дни и седми почивен е най-удачна за организма. В днешно време кой спазва, кой не спазва това разпределение на труд и почивка, никой не знае точно.
Но относно продължителността на работния ден много може да се говори.
Започваш работа някъде и на интервюто се уговаряш, че всичко е "по кодекс", което означава, че работния ден е 8 часа, а ако надвишава, но те са компенсирани с обедна почивка, но на работното място не си повече от 8 работни часа. Не ми се иска да споменавам, че има фирми, в които понятието "обедна почивка" е чужда дума без превод на български език или пък други, при които се разработваме точно преди да дойде време да си тръгнем.
Не е толкова фатално това - да кажем.
Дали ще закъснееш след работа или няма да използваш обедната си почивка и че това може да не ти се плати над заплатата - не е фатално!
Искам да поговорим, ако нямате портив, за нещо друго. Колко продължава работния ден, ако не можеш да оставиш работата в офиса, а я носиш със себе си, понякога буквално, а понякога в себе си?!
Познавам хора, които сякаш нямат други теми на разговор освен служебните; не общуват с други хора освен с колегите си; не се интересуват от друго освен от професията си. Не че има нещо лошо в това само по себе си, но да не можеш да саблечеш - образно казано - служебните си дрехи след работа е уморително. За този вид наднормен труд никой не може и няма да може да заплати, но и той най-много изморява.
Все повече се наблюдава (понеже си харесвам работата) да не би да започна да си стоя и в къщи в работния костюм и с работата в главата си да не мога да имам личн живот и странични интереси!
Това ли е работохолик?
И колко продължава работния ден на хората, които и след работа с мислите си са на работното си място?!
Но относно продължителността на работния ден много може да се говори.
Започваш работа някъде и на интервюто се уговаряш, че всичко е "по кодекс", което означава, че работния ден е 8 часа, а ако надвишава, но те са компенсирани с обедна почивка, но на работното място не си повече от 8 работни часа. Не ми се иска да споменавам, че има фирми, в които понятието "обедна почивка" е чужда дума без превод на български език или пък други, при които се разработваме точно преди да дойде време да си тръгнем.
Не е толкова фатално това - да кажем.
Дали ще закъснееш след работа или няма да използваш обедната си почивка и че това може да не ти се плати над заплатата - не е фатално!
Искам да поговорим, ако нямате портив, за нещо друго. Колко продължава работния ден, ако не можеш да оставиш работата в офиса, а я носиш със себе си, понякога буквално, а понякога в себе си?!
Познавам хора, които сякаш нямат други теми на разговор освен служебните; не общуват с други хора освен с колегите си; не се интересуват от друго освен от професията си. Не че има нещо лошо в това само по себе си, но да не можеш да саблечеш - образно казано - служебните си дрехи след работа е уморително. За този вид наднормен труд никой не може и няма да може да заплати, но и той най-много изморява.
Все повече се наблюдава (понеже си харесвам работата) да не би да започна да си стоя и в къщи в работния костюм и с работата в главата си да не мога да имам личн живот и странични интереси!
Това ли е работохолик?
И колко продължава работния ден на хората, които и след работа с мислите си са на работното си място?!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4468