Прочетен: 112493 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.04.2007 23:04
Най – лесният и много популярен начин да замине някой между 18 и 26 години за Германия, 18 и 29 години за Холандия, Англия или Щатите е така наречената младежка програма Au – Pair. Тя се състои в това да гледаш деца в местни семейства срещу заплащане. Целта на програмата не е да се печелят пари, а да се опознае страната, културата, нравите и не на последно място да се усъвършенства езика.
Преди около 10 години това беше изключително разпространен начин да пребиваваш в страна от Западна Европа или Съединените щати по легален начин и с минимални усилия. Изискват се добър западен език (според страната, за която се кандидатства), желание за „работа” с деца и готовност за научаване и приемане на донякъде непозната култура.
Аз имам този опит. Бях една година детегледачка в Германия. Още по времето на Шенгенските визи, когато се висеше с дни пред посолството, попълваха се покани от страна на семейството, отговаряше с писмен и устен вид на сума нужни и ненужни въпроси, като например, че няма да останеш в страната, че много искаш само да я опознаеш, за да приложиш наученото в собствената си държава. Доколко искрени и доколко не до там откровени, много момичета, а и момчета заминаваха щастливи и доволни, че са успели да си отворят път към Чужбината.
Много важен момент е да случиш на семейство. Че ще се изисква от теб и то не малко, трябва да си наясно. Това са деца, с които ще се занимаваш. Това не е шега работа. И те не са само за няколко часа около теб. Ти живееш там. Ставаш в известна степен член на семейството – спиш в дома им, храниш се с тях, с тях си на излети, на почивка. Това е реален живот в продължение на една година.
Аз бях наясно с това. И тук искам да споделя, че за мен тази година беше изключително ползотворна. Аз обичах семейството си. Не знам дали съм попаднала на свестни хора или аз съм много адаптивна (а може би и понеже съм луда на тема немски...), но аз обичах живота си там. Децата свикнаха с мен, аз ги приех и обикнах с цялото си сърце – така, както само деца могат да се обичат. В задълженията ми не влизаше да готвя или да приспивам вечер тримата сладури (две момичета и едно момченце), но имаше вечери, когато те са спали в моето легло. Ооо то си е цяло преживяване на се намърдат три дечица е единично легло! J
В Германия намерих приятели. Намерих сродни души, с които и сега поддържам жива връзка. Имам приятелки там, които въпреки разстоянието ме подкрепят и споделят живота си. Имам приятелка в Бразилия, с която също се запознах там. Тя също беше детегледачка. Радвам се за събрания опит. И не на последно място – тази година ме запрати много напред по отношение на усета ми към немския език, темперамент и логика. Друго си е да си дишал този въздух!
Длъжна съм да кажа обаче, че не всеки, който избира да тръгне, попада в такава обстановка. Познавам момичета, които с помощта на местната агенция за детегледачки смениха семействата си, понеже положението не беше според описаното в писмата. Те биваха използвани за домашни помощници, което не влиза никак във формата на програмата. Познавам обаче и такива, които си въобразяваха, че отиват на почивка с месечен хонорар, а това не беше случаят.
Не мога да не спомена с усмивка и за някои, които намериха любовта на живота си – вече са щастливо семейни със свое дете. Радват се на разбиране и приемане. Да, знам и за други, които си уловиха по един германец от нема и къде, само и само да останат там – понеже визата за детегледачка не можеше да бъде удължавана. И понеже аз не съм такъв тип, тях не можах да разбера и до ден днешен. Но не ги осъждам. (Моя съседка постъпи така и не си е идвала в България, откакто замина преди 5 години, а има дете от „любящия” баща с немски паспорт.)
Разни хора – разни идеали. Там се научих на един важен принцип, който много ми помага да живея спокойно в обществото от разнородни хора – Leben und leben lassen!, което в превод ще рече – Живей и остави другите да живеят!
Програмата не е лоша в своя замисъл. Аз още поддържам контакти и с германската агенция, така че мога и съм помагала и на други момичета да заминат, за съберат опит на място.
Аз използвам моя най – пълноценно!
ФАНТОМНИ БОЛКИ що е то? История за оцеля...
Руските компании давали най-много подкуп...
22.04.2007 17:00
Пожелавам ти да успееш там, където си.
22.04.2007 18:18
Аз съм доволна от развитието си в България. Имам хъс да продължавам още по - напред. Но да - отидох, видях и взех най - доброто от това за себе си и за бъдещия си живот - в личен и професионален план.
Човек трябва да знае какво иска и как да го постигне, където и да е!