За съседите ми е приказката днес.
Има ги и щем , не щем ставаме понякога повече от роднини.
Хората казват, е съседът даже е повече от роднина, понеже ти е на вратата. Там, където живеех преди, съседите се познаваха от времето преди да се издигнат блоковете, знаеха си родословията, познаваха се...едно малко село, както би казал с право някой.

Преместих се. В квартирата не се интересувах много много от съседите, докато една мнооого ранна сутрин не бях събудена от авария на съседите от горния етаж (Тя аварията беше на този от няколко етажа над мен, но това не е целта на писанието ми.) Поздравявахме се учтиво, разминавахме се с някои от тях. 

Сега живея на друго място. Покрай някои ремонти се позапознах с някои съседи. Тези, които са най-близо, се опитват да ти станат близки - искаш, не искаш...Като задължително условие е май... Докато не се бях нанесла, ми се струваше добросъседски да разменя някоя и друга дума в повече с някого, който заключва вратата срещу моята или обединява понятието "Домоуправител" на входа. Даже взех участие в едно събрание по доста важен съседски въпрос. Но, разберете ме правилно, идва ми в повече от съседството. От един момент нататък започваш да изграждаш личното си пространство, да обособяваш гнездото си и да искаш да имаш право да бъдеш необезпокояван.

Честно си казвам - понякога "не чувам" звъненето на звънеца. Не искам да го чуя и не го чувам. Плащам си задълженията към входа винаги и в срок, но не винаги съм настроена да споделям и личното си време и пространство с хората, които трябва да ми станат "по-близки от роднини".

Има моменти, в които мисля, че не постъпвам добре, защото и на мен може да се наложи да звънна на съседската врата и може да ми се иска да ме чуят в онзи момент. Но пък ... айде и аз им давам правото да си имат личен живот.

Та съседите са доста странна група хора. Хем е хубаво да са ти близки (в допустимим граници), хем не е .

Затова определено е сложно да се отговори на въпроса, дали са ти добри съседите. Понеже тогава се запитваш - А ти какаъв съсед си?! Нали?

имам съсед който всеки път като се засечем започва да ме натоварва с работния си ден или с това как са се разбирали със момичето който е живяло преди мен в апартамента. Колко са се разбирали, как той е имал ключ за тях как тя за тях, как като ннямал хляб отивал взимал от тях, а тя перяла на неговата пералня... той даже веднъж ми предложи да ми даде ключ за тях, но аз му отказах... хайде хайде няма нужда... достатъчно ми е да чувам през вратата когато се прибира и излиза...

Така че, монолога, не си само ти със толкова "близки" съседи :)

Някъде бях чела, че човек живее само за да одумва съседите си. Сладко е, като поста.

Половината апартаменти са офиси, другата половина - възрастна аристокрация. Кеф :))