***

 

Защо обичам твоите очи?!

Нима чрез тях аз виждам в тъмнината,

нима не могат слънчеви лъчи

да ми напомнят тайничко за небесата?!

 

Защо се чувствам сигурна във твоите ръце?!

Нима чрез тях усещам топлината;

нима не може моето сърце

да ми превърне в огън светлината?!

 

Защо за стъпките ти се заслушвам?!

Нима сама се чувствам сред тълпата;

нима към всеки срещнат се затичвам,

неразпознавайки го в суетата?!

 

Защо ми липсва твоят нежен глас?!

Нима ме плаши тишината;

нима се чувствам слаба всеки час

и търся в теб утеха и приятел?!

 

Защо оказва се, че в мен живееш?!

Нима не може нещо друго да замести

очите и ръцете, и сърцето,

в чийто плен са мойте мисли?!

Много е хубаво....

Защо все тоя блог отварям?!
Нима не мога нещо друго да чета
весници, списания, книги...
всичко ли в сърцето си да побера?!
...

исках само да кажа че харесвам начина ти на писане... има хляб в теб!!