Умирам за топлина на ръце,

Които обгръщат в прегръдка плътта ми.

Измръзвам без искра от сърце,

Която да разпали жарта във кръвта ми.

Загивам без лъч от очи,

Които изпиват със поглед дъха ми.

Убива ме, когато мълчи

Гласът, ненамиращ за чувствата думи.

Ще огасна без лъч светлина,

Която да идва от запалена свеща;

Аз живея в съня на мечта,

която ми шепне в ушенцето НЕЩО.


                                                        Ив. Монолога