От повече от месец се каня вече да пусна едно писмо на приятелка, която все още не се е компютъризирала. Само тя ми остана такава, на която пиша "нормални" писма. Пишем си от много години - може да станали и 10. Не е малко, нали?

Там е работата, че аз отдавна намирам елекронните писма за "нормални" и все по - рядко отделям време да седна над белия лист и с химикал в ръка да споделям мсили и преживяно. И така времето от получаването на нейното последно писмо отстоява все повече във времето и моите тогавашни "новини" започват да добиват стойността на спомени поради липсата на актуалност. 

В същото време се радвам искрено, като получа писмо по пощата. Преди - като ученичка, получавах много по - често и много повече. Дори моята първа голяма любов беше написана в писма, понеже разстоянието стоеше помежду ни. После той си купи компютър и улеснихме комуникацията, разбира се! Но преди това ми се е случвало да получавам писма, дълги по няколко страници. Аз самата пишех такива.

Замисляйки се над това, че сега пиша много, но в повечето случаи кратки електронни писма, ме навежда на мисълта, че като че ли отделям по - малко време за хората, с които бих желала да споделя нещо. Така излиза! Замислих се, колко време - физическо време, струва да се напише писмо от няколко страници. И това време някой отделя за теб. Ти си отделял това време. Да вярно е, че и електронните писма могат и са дълги, но това е по - рядко срещано явление. Гледайки от своята камбанария, ще цитирам последното писмо на една моя приятелка, която от години живее в Съединените Щати. Съдържанието в отговор на мое писмо, което не беше кратичко, беше "busy". Ядосах се в първия момент - толкова ли не заслужих някоя и друга дума в допълнение!!! 

Сега съм по - малко разпалена на тази тема, понеже и аз не сядам да отделя малко време за единствения човек, който сяда, взима химикал и пише мислите и преживяванията си, страховете и мечтите си, запечатва ги в плик и ги поверява на пощальон, за да стигнат до мен! Дълък процес! Дълъг, но красив! Има нещо лично в него! Има чар в "нормалните" писма, не мислите ли?

Днес ще пусна моето писмо!

Напълно съм съгласна, че в "нормалните" писма има много повече очарование и от тях лъха някаква романтика и звучат много по-лично, топло и могат да ти донесат много по-голяма радост от електронното. Аз самата също отдавна не съм изпращала хартиени писма, но си спомням радостта, която съм изпитвала при получаването на такова, а и знам че човекът отсреща също е изпитал такава радост от моето писмо.
Направо ми е мъчно за това време!!!

има много очарование в процеса. Когато пишеш подобно писмо ти го правиш с мисълта за човека, който ще го получи. Отделяш му цялото си внимание. Не е просто набързо написан отговор.
За съжаление последното "хартиено" писмо, което съм писала беше преди 2 год и то само защото нямах интернет под ръка :-))
Но човека, който го получи беше впечатлен и каза, че много отдавна никой не е правил нещо подобно за него. И това ме накара да се чувствам щастлива, че съм го написала :-)

Nishto ne moge da zameni useshtaneto ot pisaneto i osobeno – polu4avaneto na normalni pisma. Sashtoto e i s 4eteneto na knigi. Edno e da vzemesh knigata v ratse a drugo e da se pulish v kompa. Ima neshta, koito triabva da se varshat po traditsionnia na4in. Ne 4e ne stava i s pomoshta na novite tehnologii, no se gubi o4arovanieto. Radvai se na obiknovenite neshta. 4ao i uspeh!

със горе-долу същото съдържание в моя блог, но ти ме изпревари ;) (което не ми пречи да си го напиша по-натам, де)
Аз съм от малкото хора (явно), които въпреки че са се "компютъризирали", продължават да пишат и "нормални" хартиени писма и да ползват редовно услугите на българските пощи :))) Преди много повече, разбира се, но макар че ми се поразредиха ходенията до пощата, продължава да ми се случва от време на време ;) И аз- с един, двама човека вече само...
Иначе и аз (като всеки) съм много щастлива, като получавам писмо, и зная, че са били щастливи хората, получили от мене... По пощата. А моите (и електронни и хартиени) са почти винаги дългички, та може да се каже, че винаги отделям време на човека отсреща...

П.С. И пощальона си ме познава от години, и сме си приятели с него... Даже мисля, да взема да го черпя нещо...
:)))

Ще се радвам да прочета твоята гледна точка - темата, видяна през твоите очи! Понеже ще е твоя!

Аз определено продължавам да пиша писма - хартиени. И си пазя старите писма. Толкова съм луда, че си ги чета от време на време.

(и чета май... макар и рядко;) Не е толкова налудничаво ;))
Колкото до темата, видяна през моите очи- тя ще прилича доста на изразената по-горе от теб :))) Просто ни съвпадат гледните точки в случая, какво да се прави ;)