Постинг
14.04.2007 22:34 -
Но и по - хубаво няма
Събота е. Обичам събота по много причини, една от които е, че след нея идва още един почивен ден.
Днес времето беше направо зашеметяващо хубаво за началото на пролетта и за месец април по принцип. Сутринта бях събудена от приятното цвърчене на птичките, които доволно кръжаха над раззеленените корони на дърветата. Настроението беше напълно свежо и пролетно. И това вдига тонуса.
Оставих разходката за следобед. Помотах се съботно у дома. Дръпнах завесите. Проветрих. Даже оставих прозорците отворени почти шрез целия ден, понеже се наслаждавах на ефекта на слънцето и хубавото време.
Подадох се на прозореца и изведнъж осъзнах, колко близо съм до пролетта - на почти една ръка разстояние. До прозореца ми е разцъфтяло великолепно ябълково дърво. Да, аз знам, че е там. Бях го наблюдавала и през зимата, но не облегната на перваза на прозореца. И сега, там, където през студените месеци се събираха гладни врабчета, за да чоплят поостанали несъвсем изсъхнали ябълчици, точно там сега жужаха малки красиви пчелички, намерили на същите места красиви малки бледорозови цветчета.
И това ме накара да се усмихна. Стана ми пролетно.
Бях оставила въпреки всичко разходката за по - късно.
Легнах за малко, но се унесох. Заспала съм. Събуди ме звън на телефон и погледът ми откри тъмнината навън.
Бях спала сладко следобеден сън. Бях пропуснала разходката в хубавото време.
"От сън спомени няма, но и по - хубаво няма.", съм чувала да казват хората.
Звучи като оправдание, но не е.
Днес времето беше направо зашеметяващо хубаво за началото на пролетта и за месец април по принцип. Сутринта бях събудена от приятното цвърчене на птичките, които доволно кръжаха над раззеленените корони на дърветата. Настроението беше напълно свежо и пролетно. И това вдига тонуса.
Оставих разходката за следобед. Помотах се съботно у дома. Дръпнах завесите. Проветрих. Даже оставих прозорците отворени почти шрез целия ден, понеже се наслаждавах на ефекта на слънцето и хубавото време.
Подадох се на прозореца и изведнъж осъзнах, колко близо съм до пролетта - на почти една ръка разстояние. До прозореца ми е разцъфтяло великолепно ябълково дърво. Да, аз знам, че е там. Бях го наблюдавала и през зимата, но не облегната на перваза на прозореца. И сега, там, където през студените месеци се събираха гладни врабчета, за да чоплят поостанали несъвсем изсъхнали ябълчици, точно там сега жужаха малки красиви пчелички, намерили на същите места красиви малки бледорозови цветчета.
И това ме накара да се усмихна. Стана ми пролетно.
Бях оставила въпреки всичко разходката за по - късно.
Легнах за малко, но се унесох. Заспала съм. Събуди ме звън на телефон и погледът ми откри тъмнината навън.
Бях спала сладко следобеден сън. Бях пропуснала разходката в хубавото време.
"От сън спомени няма, но и по - хубаво няма.", съм чувала да казват хората.
Звучи като оправдание, но не е.
Търсене
За този блог
Гласове: 4468