Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2007 09:08 - Страховете или страхът е по - страшното?
Автор: monologa Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5047 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 04.07.2007 10:13


Снощи в една тайна доба се замислих изведнъж - уж ей така без причина, за страховете и за страха. На пръв поглед тафталогията сякаш звучи излишна, но следи логиката неизменно.

В живота си човек се страхува от какво ли не, от кого ли не и по толкова различни причини. Обзема ни безпомощен трепет при вида на по - силен от нас човек в непредвидена ситуация; трепваме при изскърцване на врата в тъмнината, когато не очакваме никого; плашим се от кучета и котки, включително и фобиите от всякакви други животинки и гадинки; изтръпваме от страх от думи, които нараняват чувствата или достойнството ни; страхуваме се от неприемане и то дори когато вече отдавна сме излезли от възрастта на пубертета (та тогава понякога и много повече), от заклеймяване, от подигравки, от самотата, от загубата, от неизвестното, несигурността, но и от прекалената сигурност, понеже ни прави инертни... Страхуваме се понякога от всичко и всеки.  

И все пак страховете - доказано е с времето и опита на милиони хора, а може би и с моя и вашия лично, не са най - страшното. "Това, което не ни убива, ни прави по - силни" - ще си позволя и аз да цитирам тази до болка позната мъдра фраза.

Няма да открия топлата вода, ако кажа, че съм на мнение, че не страховете, а самият страх е този, който трябва а ни притеснява, който създава проблеми сам по себе си. Страхът е безформено понятие. Той заема формата на това, в което го облечем и от там тръгва всичко. Няма рецепта за справяне, но една мисъл, която бях чула прeди много години, срува ми се, е подходяща в случая. Отнася се до лошите мисли, но е напълно приложима и за страха. "Не давай подслон на лошите мисли, понеже после трудно ще развалиш гнездото им." Страхът - онзи исконен страх, който сме подпъхнали дълбоко в душите си и таим в мислите си. Аз се опитвам да не му позволявам да се загнездява, понеже е като кукувицата, която снася яйцата си в чужди гнезда. Този таен страх може да навреди и там, където не сме предполагали.

Страхът не се преборва със смелост, а със светлина! 

Затова живея на светло! 




Гласувай:
0



1. zserty - това е напълно верно
04.07.2007 10:27
примерно мен ме е страх да спя на отворен прозорец в другата стая... все ме гони параноята като ям някъде на вън, какво е правил преди това готвача с хранта ми... имам страх и да не падна по стлбите и все внимавам като слизам...

абе да не ти е работа...
цитирай
2. locke - да де...
04.07.2007 11:43
Ама ме е страх от високо... Не от какво да е високо, а само от високо без парапет :) УжасТ. Като ходя по покрива да оправям антената и нета и ми треперят коленете като наближа ръба... Това как да го преборя?
цитирай
3. comfy - Интересна тема...
04.07.2007 11:50
"Това, което не ни убива, ни прави по - силни" - много пъти съм го чувал и чел и винаги си мисля, че това е "мит" и не отговаря на истината. Примери от живота - много!

... А фобиите са по-специални страхове - техните "гнезда" (макар и да не са "лоши мисли") много трудно се разрушават, но пък много често е възможно...

Поздрави! :)
цитирай
4. monologa - @locke
04.07.2007 17:54
Страхът от високото се лекува, вярвам, с терапия и постепено.

Поздрав!
цитирай
5. zari - БРАВО!
06.07.2007 16:42
С истина и светлина!
цитирай
6. анонимен - сТРАХОВЕТЕ ИЛИ СТРАХЪТ
15.07.2007 13:45
Ина една древна индианска легенда за "вътрешната битка".Дядо обеснява на внука си, че в душата на всеки човек има два вълка в непрекъсната битка. Единият е добротата, щедростта, вярата и оптимизма. другият е съмнението, страха, завистта.А кой печели. пита внука. Отговора е прост, този когото храниш.
цитирай
7. monologa - Към последния анонимен
15.07.2007 17:05
Прекрасно напомняне и аз това имах предвид, като казах да не се дава право на страховете да се загнездяват в ума и мислите ни.

Благодаря за коментарите!
цитирай
8. analizator - а най-големия страх
20.07.2007 01:01
е страхът от самия страх
цитирай
9. tera - Не прочетох коментарите ,
21.07.2007 22:54
може и да се повторя с някого, но има един цитат: "Няма нищо по-страшно от самия страх."
цитирай
10. potrebitelskoime - tera
01.08.2007 00:10
виж един коментар по нагоре ;)
цитирай
11. zari - За СТРАХЪТ:
10.08.2007 09:18

"Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз."
Франк Хърбърт – „Дюн”
цитирай
12. monologa - @zari
10.08.2007 09:24
Благодаря за цитата. Истина е и е истински. Страхът е особен вид враг, защото човек може сам да го поддържа с страха от неизвестното след него. Леко парадоксално, но е така.

И аз не обичам да живея в страх. Затова живея "на открито".
цитирай
13. kassandra - Няма какво да добавя, защото сте ...
17.08.2007 12:27

Няма какво да добавя,защото сте казали всичко и то по прекрасен начин.Затова само се присъединявам:))
Поздрави!!
цитирай
14. soho - Много теми чета напоследък за ст...
22.08.2007 15:25
Много теми чета напоследък за страха - това ужасно чувство. Толкова много мога да говоря за него, толкова близък го чувставам и толкова много съм преживяла с него, че може би скоро няма да ме плаши.
цитирай
15. monologa - @soho
22.08.2007 16:58
Всеки в определени моменти се е запознал и е опознал страха. Да изплашиш страха обаче не всеки може!

Аз се уча. И ти явно!

Поздрав! :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monologa
Категория: Регионални
Прочетен: 6448027
Постинги: 102
Коментари: 1656
Гласове: 4468
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031