Питам се от снощи, какво означава да познаваш един човек. ПИтам се, какво значи да си изследвал дебрите на душата му така, че да можеш да твърдиш, че го познаваш. 

Да познаваш някого, означава да си се слял с него и не само сърцата, а и душите ви да са станали едно.

Много често спорим, че познаваме много добре еди кой си и особено приятелите си. Имах преди години една приятелка, която казваше едва ли не, че като вдигна слушалката знае, какво ще кажа. Тук не става дума за предвидимост, а за познаване, казваше тя...и интерпретирам аз. Сега тя не ме познава... 

Кой кого познава питам аз. Познават ли родителите децата, които са създали и отгледали; Познават ли съпрузите съпругите, които са подлагали на изпита на времето и живота; Познават ли децата родителите си; Познават ли се братята и сестрите помежду си...Познаваме ли се сами?!

Има случаи, я които имам чувството, че не само че не познавам човека до мен, ами и себе си не познавам...Мислим, че нещо е добре за него, а той дали мисли същото....нали уж го познаваме...

Познавам уж себе си, но понякога се учудвам от реакциите си...значи не се познавам добре...Или може би - всичко тече, всичко се променя важи в пълна сила и в случая с човешките характери...Неминуемо!


Само познавачите ще разберат!

Може би. Винаги съм твърдяла, че човекът е най-странното животно, което може да се срещне по нашите земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Защото всеки човек е отделна вселена, а вселената е неопознаваема.

Поздрави,

мисля, че някой може да каже, че познава добре друг, не когато предвижда какво ще каже събеседника му, нито пък когато живее с него, а когато го види в тежък момент. Има една приказка "Приятел в нужда се познава.", бих могла да я пререфразирам на "Човек в нужда се опознава". Не мога да се познават съученици, които се виждат само в училище, не могат да се познават колеги само от работата им. Просто не могат. През целия си живот изучаваме себе си и другите.

Поздрави и от мен.

То какво ли е да си познавач... Поиграх си с думата и под "познавач" сложих значението "тези, които ме познават"...Те ще знаят, за какво говоря.

Но коментарите на темата никога не са излишни...

Не мисля, че някого ме познава.Не мисля, че и аз познавам някого..Толкова сме сложни ние хората. Фактът, че знаеш в определен момент човека до теб как ще реагира, не означава , че го познаваш..Защото винаги има какво ново да научиш от другия,от себе си също.Подложени дори на едни и същи обстоятелства, които се повтарят, ние не го изпитваме по съвсем същия начин както предния път.Мисля че това говори само по себе си.Никой не е във вътрешния ти свят, както и ти не си във вътрешния свят на другия..Вече почвам да си мисля, че няма как да стане..Ама пък си във своя собствен и пак не се познаваш?! хаха много се обърках аз. С една дума - няма познавачи : ))