Онзи ден след работа съм се запътила към една любима кръчма в центъра да се видя с приятелки.

Реших, че няма да се бутам в градския транспорт, а и не ми се чакаше и аз не знам, колко време на спирката. Щя пътувам с маршрутка! 21! Уникални са. То може би и другите са толкова неповторимо изживяване, но понеже аз ползвам повече 21, мога да говоря само от личен опит. 

Докато се качвах на последната спирка на маршрутка 21, шофьорът даже ми се скара, че чакам, понеже той дори нямал и намерение да спира на тази спирка. (Само ще уточня, че те там, доколкото знам, след всеки курс, трябва да правят почивка.) Успях да седна...по-скоро да се залкрепя на седалката и да извадя пари за билет. Той сякаш беше сърдит на целия свят, тръгна, натискайки здраво педала на газта. Размина се на косъм между две коли, като междувременно информираше колегата си по мобилния си телефон, къде се намира в момента и че вози само мен. Почти без да спира качи на два пъти по един пътник, караше бясно (разбирайте с превишена скорост), зави на едно голямо кръстовище на червено и пак така в бесен ритъм продължи да говори по телефона си, за да поддържа актуална информацията за местонахождението си и броя пътници. Издаваше сърдити пуфтенета на досада всеки път, когато някой му махнеше, за да бъде качен. (Така и не разбрах - бяха гопуснали да пробва за колко време ще измине трасето или за да превози и хора междувременно...) По едно време наби спирачки, залепен до предната гума на един велиипедист, който си беше спрял съвсем правилно и си чакаше реда. За благодарсност, че изкара ангелите на човека, го изруга гласно и зави бясно, навлизайки в насрещното платно. 

И така до Попа... Ужас и безумие...През минута говореше по мобилния си, задминаваше неправомерно и караше с превишена скорост. 

От скоростта на движение хората събираха рестото от билетчетата, които не получаваха, по пода на буса.

На един светофар, когато за кратко бяхме в покой и имах чувството, че ще повърна, все едно пътувам по Беклемето, успях да напиша съобщение на едната си приятелка: "Пътувам със самоубиец. Ако не дойда, не викай поп, а се почерпете за мое здраве!"

Не пиша това, защото е неповторимо преживяване... или с мисълта, че само на мен се е случило...

Пиша го, защото НЕ МОЖЕ така!

Пиша и за да дам индикация, че съм жива, слава Богу! Оживях! След пътуването...