Постинг
24.09.2007 10:39 -
Не помня нищо от преди
Автор: monologa
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2837 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2007 12:11
Прочетен: 2837 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 24.09.2007 12:11
Ей така ми отговори една позната наскоро, споделяйки за сайта, на който попаднах www.spomeniteni.org . Страницата е изключително забавна и пълна с информация за отминалото време. Не бих казала, че е носталгично настроена, а просто се оказва пространство на хора, които имат, какво да споделят за "преди". Даже си купих книгата с всякакви картинки от времето, което помня - опаковките на шоколадите, кибритите, туристическата членска книжка, прясното мляко, верото...всичко... Браво на създателите!
Намирам я за интересна поради стойността на спомените, които е обединила, неподправяйки ги с политическа емоционалност или пресилена носталгия.
Хубаво е да знае човек, какво е било - в добрите му и в лошите страни. Най-малкото, за да може да направи сравнението по-добре.
Не съм от хората, които тъжат по миналото, не ми липсва нито пионерската организация, нито белите ажурени чорапи с плисираната пола до средата на коленете, нито поръченията за лятната ваканция... Не ми липсват. Но ги помня и не намирам нищо лошо в това.
Затова се замислих за позицията на хората от типа на "Аз съм от онези, които не помнят нищо от преди."
И на мен сега ми харесва повече от преди, сега имам повече възможности относно всички аспекти на живота, чувствам се в по-свободното общество по-добре, мога да се поокажа, без да ме накажат (образно казано), НО аз пък помня.
Какво ли пречи на съзнанието, ако има спомени? Във всяко отношение е валиден въпросът. какво пречат спомените и защо толкова се борим на ги разрушаваме. Защо със същата разрушителна сила не се стремим да надграждаме и да създаваме?
Не е добре човек да живее в миналото, но не може и да го набута някъде дълбоко в подсъзнанието си сякаш не се е случило.
Трябва да съумеем да обработим миналото и да живеем с двата крака в настоящето. Не е като по книга, но така е по-лесно да се живее.
Какво, вие не помните ли нищо?
Намирам я за интересна поради стойността на спомените, които е обединила, неподправяйки ги с политическа емоционалност или пресилена носталгия.
Хубаво е да знае човек, какво е било - в добрите му и в лошите страни. Най-малкото, за да може да направи сравнението по-добре.
Не съм от хората, които тъжат по миналото, не ми липсва нито пионерската организация, нито белите ажурени чорапи с плисираната пола до средата на коленете, нито поръченията за лятната ваканция... Не ми липсват. Но ги помня и не намирам нищо лошо в това.
Затова се замислих за позицията на хората от типа на "Аз съм от онези, които не помнят нищо от преди."
И на мен сега ми харесва повече от преди, сега имам повече възможности относно всички аспекти на живота, чувствам се в по-свободното общество по-добре, мога да се поокажа, без да ме накажат (образно казано), НО аз пък помня.
Какво ли пречи на съзнанието, ако има спомени? Във всяко отношение е валиден въпросът. какво пречат спомените и защо толкова се борим на ги разрушаваме. Защо със същата разрушителна сила не се стремим да надграждаме и да създаваме?
Не е добре човек да живее в миналото, но не може и да го набута някъде дълбоко в подсъзнанието си сякаш не се е случило.
Трябва да съумеем да обработим миналото и да живеем с двата крака в настоящето. Не е като по книга, но така е по-лесно да се живее.
Какво, вие не помните ли нищо?
Хубаво беше, но и сега е хубаво. Всичко е така, както трябва да е. С отпечатъците от миналото и с живота с двата крака в настоящето :)))
цитирайПомним избирателно ;)
цитирайХората наричат човек без спомени "дърво без корен".
Аз не искам да бъда такова.
Затова помня, макар и аз - избирателно, нали dadide! ;-)
цитирайАз не искам да бъда такова.
Затова помня, макар и аз - избирателно, нали dadide! ;-)
помня почти всичко от онова време. Въпреки, че строят беше друг, аз бях дете и поради това детските ми години са най-хубавите в живота.
цитирайИ аз помня само от детството си, е...и до 7 клас, когато започна горе долу перестройката. Но що се отнася до детството ми - и аз имах хубаво детство. Не го свързвам със строя, но си беше моето детство...Не искам да го забравям.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 4468