Постинг
15.11.2007 01:25 -
И всичко поема към "голямото море"...
Автор: monologa
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2415 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2007 01:33
Прочетен: 2415 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 15.11.2007 01:33
Това за "голямото море" го чух за първи път, когато ставаше дума за това, къде да бъде погребана една умряла рибка... После го чух и в други интерпретации. Една от тях ме наведе на мислите, които ще прочетете по-долу.
Всичко има своя край, независимо колко хубаво е било, колко ползотворно се е оказало, какво влияние е имало или какво е оставило след себе си.
Всичко свършва все някога все някъде. Такава е закономерността на живота.
Каква е закономерността, която следва стомахът, малко след като сте го нахранили? Всичко потегля "към голямото море". Дано не звуча прекалено натуралистично. Но независимо на какво сте се насладили - дали на черен хайвер върху хрупкава бисквита, телешки медалион с гарнитура от гъби в сметана, мусака или циганска баница, малко след това (или малко по-дълго в зависимост от перисталтиката на червата на отделния човек), всичко поема към "голямото море". И нищо не остава. На практика.
Но не е и само това. Ако беше само то, щеше да е безсмислено всяко действие, свързано с каквато и да била консумация. Остава. Разбира се, че остава нещо, което "голямото море" не може да погълне, не може да изиска. Остава вкусът в устата и тогава има значение, какво сте сложили там преди това. Остава опитът, впечатленията, усещането, насладата, удовлетворението. И така е не само с храната. Това се отнася за всичко, което правим в живота си. То никога не е само за себе си. Независимо дали сме пуснали сифона след себе си и сме затворили капака. Хората помнят - отношението, впечатлението, усещането, въздействието. Нищо не е напразно.
И ако наистина е така си заслужава да слагаме нещо качествено на трапезата на живота си, за да остава/ ме по-добро впечатление, резултат, усещане, удовлетворение.
Понякога резултатите се бавят. Понякога ни се иска да погребем всичко в "голямото море" и да не мислим за нищо. Да пуснем сифона. Но не става така. Защото нещо остава. Не съм от тези, които се обременяват с данък "обществено мнение", но обичам да оставям добро впечатление след себе си. Не за самата идея и не заради някого. А за самата мен.
Опитвам се да храня душата си с добра и качествена храна, за да може организмът на живота ми да вземе от нея това, което му е необходимо преди да отиде всичко...знаете къде.
Винаги съм намирала за странна сентенцията "Кажи ми, с какво се храниш и ще ти кажа, какъв си." Но я намирам за много уместна и в този небуквален случай!
Всичко има своя край, независимо колко хубаво е било, колко ползотворно се е оказало, какво влияние е имало или какво е оставило след себе си.
Всичко свършва все някога все някъде. Такава е закономерността на живота.
Каква е закономерността, която следва стомахът, малко след като сте го нахранили? Всичко потегля "към голямото море". Дано не звуча прекалено натуралистично. Но независимо на какво сте се насладили - дали на черен хайвер върху хрупкава бисквита, телешки медалион с гарнитура от гъби в сметана, мусака или циганска баница, малко след това (или малко по-дълго в зависимост от перисталтиката на червата на отделния човек), всичко поема към "голямото море". И нищо не остава. На практика.
Но не е и само това. Ако беше само то, щеше да е безсмислено всяко действие, свързано с каквато и да била консумация. Остава. Разбира се, че остава нещо, което "голямото море" не може да погълне, не може да изиска. Остава вкусът в устата и тогава има значение, какво сте сложили там преди това. Остава опитът, впечатленията, усещането, насладата, удовлетворението. И така е не само с храната. Това се отнася за всичко, което правим в живота си. То никога не е само за себе си. Независимо дали сме пуснали сифона след себе си и сме затворили капака. Хората помнят - отношението, впечатлението, усещането, въздействието. Нищо не е напразно.
И ако наистина е така си заслужава да слагаме нещо качествено на трапезата на живота си, за да остава/ ме по-добро впечатление, резултат, усещане, удовлетворение.
Понякога резултатите се бавят. Понякога ни се иска да погребем всичко в "голямото море" и да не мислим за нищо. Да пуснем сифона. Но не става така. Защото нещо остава. Не съм от тези, които се обременяват с данък "обществено мнение", но обичам да оставям добро впечатление след себе си. Не за самата идея и не заради някого. А за самата мен.
Опитвам се да храня душата си с добра и качествена храна, за да може организмът на живота ми да вземе от нея това, което му е необходимо преди да отиде всичко...знаете къде.
Винаги съм намирала за странна сентенцията "Кажи ми, с какво се храниш и ще ти кажа, какъв си." Но я намирам за много уместна и в този небуквален случай!
Тя е: Кажи ми какво ядеш, да ти кажа какво ти е морето :D хахахаха
Поздрав
цитирайПоздрав
2.
анонимен -
за впечатлението
15.11.2007 13:06
15.11.2007 13:06
Жалко, че много хора не оценяват доброто отношение
цитирайАми така си е. Имаше една стара натуралистична песничка" Серем, едем,серем, едем.....хем си серем, хем ядем..Кеф голяяям" И пак"Серем едем,серем,едем...." Интересен постинг:)) Браво и поздравче от мен:))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 4468