Постинг
17.11.2007 13:46 -
Неканените гости
Автор: monologa
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1929 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.11.2007 14:33
Прочетен: 1929 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 17.11.2007 14:33
От малка майка ми се опитваше да ме научи да си подреждам нещата - да ги слагам по местата им, за да си намирам по-лесно после, когато ми потрябват. Не можах да се науча съвсем.
Обичам да пера, да гладя, да мия даже чинии, когато не е прекалено, но да подреждам не ми е страст. На моменти ми идва от вътре и се захващам, но това е на моменти. Старая се да слагам нещата по местата им, но не успаявам винаги. Разбира се у нас не е кочина, но не е и като в аптека.
Помня, какво ми беше разказала майка ми за нейна приятелка и нейния медот да научи дъщерите си да си оправят стаята. Дошли им на гости приятели и тя не им позвилила да използват хола, макар те да й обяснявали, че стаята им е мнопго разхвърляна и не е за гости. Е това бил донякъде преломният момент! Те се червили пред приятелите си за неразборията, а после подредили.
И аз съм го изпитвала. Подреждам за секунди - всичко в скрина или в гардероба, понякога и в другата стая на купчинка, а после подреждам, както се полага. Затова не съм луд фен на непредвидените гости.
Понякога обаче - и това трябва да си призная, след като съм подредила, не мога да намеря нищо, което съм откривала прекрасно преди това. Може би не се случва само на мен.
Все пак е казано, че и в хаоса има ред.
И на мен така "гениалността ми идва в повече"...
Редът и дисциплината вървяли ръка за ръка. Е, аз мога да кажа, че съм дисциплинирана, но подредена до вманяченост не съм.
Ох, разкрих си душата. А не обичам да го правя. На муза бях. Простете!
Обичам да пера, да гладя, да мия даже чинии, когато не е прекалено, но да подреждам не ми е страст. На моменти ми идва от вътре и се захващам, но това е на моменти. Старая се да слагам нещата по местата им, но не успаявам винаги. Разбира се у нас не е кочина, но не е и като в аптека.
Помня, какво ми беше разказала майка ми за нейна приятелка и нейния медот да научи дъщерите си да си оправят стаята. Дошли им на гости приятели и тя не им позвилила да използват хола, макар те да й обяснявали, че стаята им е мнопго разхвърляна и не е за гости. Е това бил донякъде преломният момент! Те се червили пред приятелите си за неразборията, а после подредили.
И аз съм го изпитвала. Подреждам за секунди - всичко в скрина или в гардероба, понякога и в другата стая на купчинка, а после подреждам, както се полага. Затова не съм луд фен на непредвидените гости.
Понякога обаче - и това трябва да си призная, след като съм подредила, не мога да намеря нищо, което съм откривала прекрасно преди това. Може би не се случва само на мен.
Все пак е казано, че и в хаоса има ред.
И на мен така "гениалността ми идва в повече"...
Редът и дисциплината вървяли ръка за ръка. Е, аз мога да кажа, че съм дисциплинирана, но подредена до вманяченост не съм.
Ох, разкрих си душата. А не обичам да го правя. На муза бях. Простете!
Търсене
За този блог
Гласове: 4468
