Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2007 17:42 - Среща по телефона
Автор: monologa Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2497 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 27.11.2007 17:42


От няколко месеца се уговарях с една приятелка да се видим, като има път насам. Настройвах се, радвах се, планирах, как ще се видим, къде ще седнем на кафенце.... Не сме се виждали поне две години. Когато дойде денят, в който беше срещата ни, аз й звъннах и се разбрахме да се видим на следващия ден. На другия ден обаче всичко се обърка. Междувременно се беше случило нещо с плановете и се "видяхме" само по телефона. Бяхме все пак в един и същ град, нали? 

Така се сетих, че така се бях настроила да се видя с един познат преди няколко години. Той трябваше да идва към Пловдив, където живеех тогава и щяхме да се видим за малко. Пак планирането беше неуспешно. И с него успяхме да се "видим" по телефона.

И това ме наведе на мисълта - колко често се виждаме с приятелите си? Как поддържаме връзка?

Оказва се, че по-често си пишем съобщения, писма по електронната поща или се чуваме по телефона и то за малко. Личният контакт някак си ни убягва. Все не си стога времето...

Все времето ни е  виновно...

Оправдания....просто оправдания...

"Който иска, намира начин; Който не иска - намира извинение" са казали хората.





Гласувай:
0
0



1. viovioi - така е!!!
28.11.2007 15:15
И времето минава...Остава едно тъжно, тежко усещане за вина, че е минало много време и е някак неудобно да звъннем. И продължаваме с угризенията. Става все по дълго разстоянието във времето и все така ни мъчи съвестта. И отсреща е така.Но защо се питам и аз като теб? Да се оставим ей така да ни обсеби отчуждението. И идва ден когато всички връзки се прекъсват. Мислим си: Ами те са си сменили номера, купили са си нов апартамент(значи и адреза не е същия) кофти!!!
Поздрави за поста!!!

пс: Има само един светъл лъч и той е ПЕЙО!!!
цитирай
2. tera - Ами не е било писано, както се казва
28.11.2007 16:16
Next time! :)
цитирай
3. zserty - ...или си казваш
28.11.2007 17:15
ами те не се обаждат, защо аз да се натрапвам и защо все аз да звъня... мнг хора имат чувсттвото че все те подържат връзката със заобикалящите ги. Което понякога е странно и им пречи да запзят връзката...

Поздрав за блога
цитирай
4. monologa - @zserty
28.11.2007 17:18
Така е и с мен понякога. И аз имам усещането, че аз се обаждам, аз търся, аз мисля... С някои приятели е така. И това понякога...само понякога дразни, повярвай ми. Понеже вече не е взаимно, разбираш ли?
цитирай
5. zserty - аз мисля че това не трябва да е така!
28.11.2007 17:25
защото същото може да си мисли този на който искаш да се обадиш, защото той може да си има проблеми и ти като не се чуваш с него не знаеш за тях(а по закона за приятелите, когато имаш нужда от тях те никога не се обаждат) понякога е гот, дори само да звънеш за едно "здрасти", защото ти си имал нужда от него а, а на дали на човека отсрреща ще му стане кофти за това че някой се е сетил за него :) поне аз така мисля. Нищо не струва на човек една усмивка, едно "здрасти", едно "довеиждане", когато аз ги казвам се чувам по-добре... просто понякога човек има страния навик да смята че "другият" трябва да го направи... а понякога това е грешно, поне според мен

хайде мнг се задълбах да филосовствам. Лека вечер
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monologa
Категория: Регионални
Прочетен: 6108755
Постинги: 102
Коментари: 1656
Гласове: 4464
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930