Прочетен: 5843 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2007 18:47
Имах един познат, който всеки път, щом разказваше виц, за достоверност добавяше "Това е истинска история."
Е сега това наистина е истинска история. Толкова истинска, доколкото истинска съм аз... Е значи е напълно истинска! Но да не прекалявам с играта на думи.
Случи ми се на първото ми стабилно работно място преди няколко години. На първото интервю във фирмата говорихме почти общи приказки относно работата и очакванията от позицията, за която кандидатствах. Бяха много доволни от събеседването. На следващия ден ми се обадиха за второ интервю, на което подробно обсъдихме взаимоотношения - договори, осигуровки, отпуски и всички...уж...
Само да вмъкна - изпитателният ми срок беше фиксиран на един месец!
Малко преди да изтече този месец, аз се разболях. Болест с болки. Не грип, не температура. Една седмица се влачих на работа, понеже взимах всичко присърце и не можех да оставя шефа си насред важни преговори и срещи... Само аз знам, какво ми струваше това. Докато една нощ се сринах и не викнахме Бърза помощ, а след това ме закараха по спешност в Хирургиите. Няма да коментирам как ми се скара лекарят... Бях заставена да прекарам една седмица на легло. Не преувеличавам!
Връщайки се на работа, бях извикана при шефа си. За мое най - голямо учудване, вместо да ме попита как се чувствам и дали съм се възстановила, той най - лаконично ми заяви, че ще удължим пробния ми период с още два месеца поне. Неприятно се изненадах! Културно обаче попитах, какви са причините и дали не се справям с работата според очакванията. Не, това не беше причината! Даваха ми все нова и нова работа, именно защото поемах и разпределях задълженията си във времето. Харесваха работата ми - с две думи!
"Баща ми е бил бизнесмен и не си е позволявал да се разболява. Аз съм бизнесмен и не си позволявам да се разболявам. И личната ми асистенстка няма право!", отсече той. "Ще изчакаме да видим дали ще се разболееш и тогава ще говорим за договор." Обидно ми стана. Не проумявах желязната му логика. Опитах се да обясня, че човек не се разболява по план - график и не може да предупреждава... Беше без никаква полза!
За да съкратя разказа си и да не изпадам в особени подробности, ще кажа само, че след една година работа там, аз си тръгнах. За това време не ми се наложи да отсъствам нищо един ден. Забавно, нали?! Когато взимах оформената си трудова книжка от счетоводството, видях смешния си стаж - само 4 месеца имах официален договор.
Не съм глупава и неинформирана. Не се примирявам с много неща. Но харесвах работата си.
Да, знам, че са минали години. Но все пак сега от дистанцията на времето се ядосвам, че не се опитах да пусна една малка жалба до Инспекцията по труда, понеже бях експлоатирана неправорно. 8 месеца стаж отидоха на вятъра! Не можех да докажа, че съм работила през това време. Не можех дори да използвам правото, което "лошата" ни държава ми даваше - да се регистрирам в Бюрото по труда... За там трябват 9 месеца стаж без прекъсване...
Ето една уж лека несправедливост в една уж правова държава!
Вече питам, чета, внимавам и си търся правата много повече!
Ако това е била цената за това да порастна по отношение на самоуважението си и оценяването на труда си - тогава я плащам!
Но не е правилно така! Лошото е, че всеки от нас знае за много такива работещи - в семейния кръг, сред познатите и приятелите.... Това е толкова обичана практика в страната...
Как да бъде спряна?
Идеи - приемам...
17.04.2007 18:22
Поздрави
17.04.2007 19:03
17.04.2007 19:04
Аз не съм на този принцип, защото когато харесвам работата си, давам всичко от себе си. И на мен ми се случи, нещо подобно. Никога за мен нямаше отпуска, болнични също и най - накрая за какво? За тиквен медал?Никой не го оцени. И сега на новата си работа и болнични си ползвам и в отпуска си излизам, с 2 думи ползвам си правата,защото аз и преди си ги знаех, но.... Не знам как ще се оправи това, може би на вески трябва да му се случи за да започнем всички да си търсим правата и да не позволяваме да ни правят на глупаци!
17.04.2007 19:19
За това да знаеш, повече без договор не се хващай, защото на теб ти се губят "само" 8 месеца, но познавам, хора, на които им се губят години, от такива неща.
Веднъж бях на интервю в една компания. Исках твърде голямо заплащане (според тях). Не ме наеха, но след около половин година от компанията нямаше и следа (не знам дали фалира, но според слуховете провалили някаквъв проект).
Съветът ми е: хората да си знаят цената и да внимават на кого се продават.
След няколко подобни случаи, вече отделям само по секунда на българските компании. Питам: Българи ли сте? - Да. - Благодаря, довиждане :) Много се спичат. Иначе се сещам и за една добра българска компания :)
поздрави:
Но съм стигнала до убеждението, че след като си наемен работник е небходимо само добре да си вършиш работата и толкова. Аз сърце и душа не влагам, а само умения и възможности. Затова не ми пука, че фирмата утре може да приключи курса, аз съм направила каквото трябва, а за стратегиите и тактиките си има собственици и top management. Те да му мислят. Аз работя за заплата, а не за чест и слава.
Била съм обсебена от работата си и това го отчитам като голяма грешка. Защото съм "носила" служебните проблеми вкъщи, а те какво са виновни хората, хич не ги интересуват служебните ми преживелици.
Затова по-кротко и само професионално, без драматизъм! :)))
17.04.2007 22:19
Тъжно ми е за такива млади хора, лишени от смелост, енергия и мечтаещи за пенсия ...
Не разбирайте популистки написаното!
Анонимен, щом имаш отговорности, значи имаш и права! Търси ги! Ползвай ги! А кой ще доживее до пенсия - един Господ знае!
17.04.2007 23:15
Man, нали няма пак да ме накараш да си мисля, че само лафиш голи лафове :-)
Non Offtopic
Wow! monologa, успя да събереш страшно качествени коментари. Поздравявам те. Обърни внимание на 9 (това, което е зад думите) и не само...
Поздрави
zlika, плащам високи данъци, но знам, е имам полза от това. Само за здравните осигуровки малко доста ме съмнява...всички знаем как е!