Вчера на Велики четвъртък в Пловдив в двора на църквата "Св. Марина" деца от домовете за сираци заедно с инициаторите от БЧК в града боядисваха яйца. 

Разказа ми моя приятелка, която е била част от екипа на БЧК. Разказа ми, изпълнена с ентусиазъм за грейналите лица на дечицата, за суетата около украсяването на традиционните великденски яйца. Боядисани са 1000 яйца! Не е малко това ей!

Зарадвах се искрено! Ето, казвам си, Великден е! И няма да разберат само децата, чиито родители са се редили на опашки, за да купят боя и лепенки, за да застанат вкъщи над бурканчетата и да шарят яйчица.

Зарадвах се обаче и на друго! 

Всъщност хората сме такива, че се сещаме за някого, с когото отдавна не сме се виждали или който е в нужда именно по празници. Кампании има колкото щеш  - за Коледа, за 1.юни, за 1. март, за първия учебен ден, актуално сега и за Великден!!! Кампании...Кампаниите са поле за изява на жадни за популярност хора според мен. 

Ето на това се зарадвах и вчера, та чак и днес още ми държи! Доколкото съм запозната, Българският червен кръст е организацията, която не разчита на кампаниите. По цял свят е така. Знам от опит. Видяла съм го. И тук те постоянно разработват проекти за подпомагане на нуждаещи се и това е прекрасно!

 Благотворителността няма нужда от кампании!

Все пак не всеки ден е Великден!

Приветствам такива инициативи!

i az taka mislq puk i ne sme go izmislili nie s tebe.

Така е - всеки ден е Великден, т.е. всеки ден трябва да сме готови да помогнем с каквото можем, особено на децата.