Интересно е, колко сме любопитни да се запознаем с някого, за когото сме чували нещо, а още не сме имали възможността да го видим лично. Хората май по природа сме любопитни. Правим си всякакви заключения без да имаме точно определени отправни точки.

Така става и когато се отнася за Новата година. Да вече сме в нея...цели 6 дни я преживяваме, но колко много сме изписа и изказа в последните дни преди посрещането й! Безброй разсъждения и предположения, а още толкова пожелания се рееха из пространството. Сами си правехме равносметка, питахме се, какви сме били и какви бихме искали да бъдем... И си давахме обещания!

Приготовленията бяха на особено високо ниво. Дори по bTv имаха репортаж за това, колко сме похарчили по празниците - за подаръци и за трапезата си. И се оказа, че бюджетът ни никак не е бил ограничен...

Най- странният момент като че ли си остава обаче изборът на място за срещата с Новата. Какво толкова има в тази една нощ, ще опаковаме багажите и заминаваме я на вила извън града, я на хижа, при все че не сме планинари. Купонът става и в домашни условия, и в родние ни места, но хит е от край време да не си в града на Нова година... Знам, че и от това живее икономиката, но подбудите остават до някъде неизяснени, не мислите ли? Да пропътуваш над 300 км, за да седнеш на маса със същите хора, с които и по принцип си сядаш на маса с повод и без повод, това е големият въпрос ЗАЩО.

Аз самата не бях в къщи в новогодишната нощ, но пътувах в поносими граници - под 200 км. 31.12.2007 изминах разстоянието от А до Б, а на 01.01.2008 пътувах обратно от Б до А. И животът продължи в познаното корито, както при всички.

Но стига философстване. В крайна сметка е важно да си изкара човек хубаво, компанията да е приятна и нищо да не липсва - на софрата и в душата!

Честита Нова Година на всички тук и нека си пожелаем да сме здрави, пък другото само си идва на мястото!

но все пак малко разнообразие помага за подчертаването на важността на празника! А това колко е важен е друг въпрос.