Представете си следната ситуация: Изпращат ви пари (не коментираме сумата) по пощата с пощенски запис. Обикновено можете да си получите пратката най-късно на следващия ден. Има и друга възможност – телеграфски запис, който е изключително бърз. С тази форма на изпращане на суми по пощата имате радостта да си вземете изпратеното до няколко часа. Е и пак се връщаме на първото изречение...
Посочената процедура е нормална за всички градове и села в страната ни. Няма начин да не ви изплатят сумата, щом сте получили бележка – известие за това или изпращачът ви се е обадил да ви каже, че я е пуснал. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров навремето. Реална ситуация: В пощенската станция в малко село в община Калояново, област Пловдив пристига преди коледните празници пощенски запис за сума в размер на една минимална заплата. Изпращачът е жител на голям областен град и се обажда на получателя, за да му каже да си вземе парите, та да си посрещне нуждите по празниците. Обажда се нашият герой в пощенската станция и радостен пита служителката за удобния час, в който да отиде при нея. Отсреща обаче го очаква разочарование. Парите, с които уж трябва да посрещне празника и да се подготви за коледната и новогодишната трапеза, човекът ще може да получи едва към 20 януари, когато в касата се посъберат малко от плащанията на месечните сметки за ток и вода. А датата била около 20 декември още... Зачудил се нашенецът, но влязъл в положение на пощаджийката. Намерил пари назаем, с които семейството му да не усети липса по празниците. Но нещо все го човъркало. След първия работен ден в новата 2008 той вдига телефона и се свързва с началник пощата в община Калояново. Госпожата, удивена му обяснява, че няма такова нещо като изчакване за получаване на изпратена сума по пощата. Процедурата е при получаване на пощенски запис в определен пощенски клон, завеждащият клона да съобщи до по-голяма поща и до един ден след това сумата се изпраща с дневната поща и съответно се изплаща на адресата. Извинила се началничката на пощата в Калояново на човекът от селото в общината и тръгнала да търси сметка за неприятното положение.
На пръв поглед се занимаваме с частен случай. Частен е, ако на никого до сега не се е случавало нещо подобно с Български пощи АД. Но дори да не става дума за изпратени пари и неполучени в срок, сигурно доста са потърпевшите от загубени пратки, особено когато са пратени от чужбина. Разказвали са ми за подаръци, изпратени на части, за да не бъдат „изгубени” по пътя до определения човек. Не мога да си изкривя душата, изпращала съм пари в писмо и са получавани, но и ми се е случвало лично да не получа плик със снимки например. Не се ли сещате за закачливите бележки по новините от време на време за писмо, пътувало месеци от точка А до точка Б?! Колко трябва да чакаме за писмо, защо то се губи, на кого е интересно да чете чужда поща и защо се получава така, че да ти изпратят пари отнема толкова време?
Напоследък много се заговори за това, как полицията щяла да има право да чете кореспонденция, електронни писма и дори историята на чат сесиите ни. Някои нарекоха това наглост, други си отдъхнаха с облекчение, че ще се спре най-после с психологическия тормоз от непознати в мрежата.
Всеки, който някога е пращал или получавал писмо от чужбина, знае, как се трепери, докато пристигне на посочения адрес. Веднъж изпращах зад граница сребърна гривна за подарък и когато получих писмо с благодарност, си отдъхнах дълбоко, защото ценното нещо беше стигнало до предназначението си. Друг път пък преди няколко години получих червило в плик за писмо от Германия. Направо онемях, че някоя лелка в някой пощенски клон не се беше изкушила от вносната марка. Не е непозната практика и да се изпращат по единично чифтови стоки (пантофи, обувки), за да се знае, че ще пристигнат.
Но наглостта някой да разполага със собствените ти пари няколко дни и да ти обяснява, че това били правилата, е все едно да те гледат в очите и с усмивка да ти казват, че си идиот, а ти да благодариш учтиво.
Във всяко нещо си има правила. Има ги и при изпращане на писма или пощенски запис. Ако изпращачът има съзнанието да купи и залепи марка на плика или да плати таксата за изпращането на паричния запис, то тогава логично е и служителите да имат същата съвестта да уважават правата на тези от другата страна на гишето.
Старите хора са казали, че докато бебето не заплаче, няма кой да му даде да суче. И в този случай тази приказка се оказва на място!
Ама защо все трябва да се оплакваме от нещо, за да ни обърне някоя институция или служба внимание?
21.02.2008 11:51
21.02.2008 15:07
21.02.2008 15:41
14.11.2008 10:12
Това не означава, че писмата не трябва да се разнасят! А точно обратното!
Търси си правата!
12.03.2009 10:43
Дрес, 12.03.2009 г. ми се се обади, че е посетил пощата в селота, но представете си абсурда: служителката му е казала, че няма пари и може би към понеделник ще събере сумата, за да я даде на адресата????
Естествено, възникват като минимум няколко въпроса:
1. В какъв срок трябва да се достави и изплати записа?
2. Защо плащаме такава висока такса, след като Български пощи не са в състояние да изпълнят задълженията си?
3. Може ли такава абсурдна ситуация да възникне на друго място в Европа или по света?
4. Не е ли това грубо нарушения на правата на потребителите по всички европейски стандарти??
5. Ако парите от записа ще бъдат изплатени след една седмица и повече, не трябва ли това да се кажи при подаването на записа??
За мен една от поуките е: никога повече няма да ползвам услугите на "Български пощи" за изпращане на записи!!
Румен Върбанов Стоянов
5250 гр. Свищов
ул. Йоан Екзарх 25
16.09.2009 12:05
30.11.2010 11:05
02.10.2011 20:21
05.12.2011 05:44
28.01.2012 18:24