Какво ли не изчисляваме вече - коефициент на интелигентност, дневна доза калории, нивото на кръвната си захар и други такива медицински показатели; пресмятаме си дневната надница; часовата ставка на работното място и още безкрайно много неща. Имам чувството обаче, че евтино продаваме совободното си време понякога!

Примерът е следният: Плащаш, за да учиш магистратура. Търсиш най-подходящата програма за теб, най-удобното време, за да разпределиш натоварването и да успееш да съчетаеш работа с учене. В крайна сметка, искаш да се развиваш, но това да не вреди на личния ти живот и на работата, нали? И си мислиш, че си намерил - СУ "Климент Охридски" предлага вечерна магистратура. Прекрасно! Лекциите започват в 18 часа и приключват към 21 часа. Да, всяка вечер са, но не е завинаги - и на курс да се запишеш, пак ще жертваш време и средства. И така в СУ си платил хубава сума за семестриална такса и си решил, че серизоното ти отношение ще срещне същото. Разбира се, не може да се слага всичко под един знаменател. Но все пак не мога да не кажа, че днес за пореден път стояхме над 10 колеги пред вратата на залата и си чакахме преподавателя. Няма бележка, няма предварително обаждане на някой от нас, няма съобщение в груповата поща, нито при секретарката… Нищо! Но веднага бива отбелязано с друг тон, ако не са те виждали на някое упражнение, колега!

Преди няколко седмици подобен беше случаят с друг преподавател, а трети пък дори не знаел, че на един-кой-си ден имал лекции… И за него нямало информация! Хубава работа!

И си представяме следната ситуация: Пътуваш си ти след работа (в най-добрия случай си тръгнал навреме или дори малко по-рано, за да не закъснееш) и стигаш във факултета в 18 часа или малко след това. Забързан влизаш, почукваш на вратата на залата и решаваш да влезеш. Но… какво те чака там - заключена врата! Никой няма! Казваш си, че няма нищо - може да се случи, но това върши работа един или два пъти. Когато започне да става некултурен навик, вече започваш да се замисляш - колко струва времето ти?

При това изчисление се получава неблагоприятен за нас резултат, за съжаление. Оказва се, че няма къде да си поискаш компенсация, никой няма да ти върне парите за времето - пътуване в задръствания, чакане по спирките, отлагане на друг ангажимент в случай, че си знаел навреме за отложената лекция и още подобни… Принуден си да поемеш дъх и да преизчислиш маршрута отново.

Иначе много знаем да се пазарим - да купуваме с отстъпка, да искаме компенсации за извънреден труд. Но когато става дума за “изгубено” свободно време - с лека ръка махване и се примиряваме. Как така!?

И така стигам до заключението, че свободното (свободно от платен труд) време е най-евтиното време! Искам да си купя такова, но никъде не се продава. Само се изкупува и то на безценица

Колко искаш да си купиш ? Но няма да си купиш, защото не търсиш свободно време а си изкарваш яда пред други хора, които очакваш да те разберат, съжалят или просто да те чуят. Но пак ще си останеш същата личност без промяна. И така и твоите деца ще са същите.

Напълно съм съгласна с Кръстев, мисля че човек не трябва да се развива и да си използва пълноценно свободното време, даже според мен е по-добре да си стои в офиса до като си изхаби свободното време, така ще има извинение, че не е правил това или онова просто защото не е имало кога да го направи! А и най важното няма да му струва нищо, даже напротив - служебен интернет, служебно кафе, служебен ток... чиста аванта ;)

Да оставим прогнозите за бъдещето и ясновидството за поколението и да говорим "тук и сега".
Аз правя разлика между "оплаквам се" и "имам мнение". Свободата да се изразява мнение е една от най-хубавите свободи!
Аз съм свободна, значи и имам право да изказвам мнението си! А мнението ми за нестопанисването на "свободното ми време" от университета, който съм споменала, е ясно изразено по-горе! :-)

По следите на изгубеното безценно време...
Пилеят ни наистина времето с лека ръка, дори не и трудности в градсикия транспорт. Въпрос на "лош тон" и пропуски във възпитанието имаме... много.

Това, което сте написали е абсолютно вярно, за съжаление, жалко че другите коментиращи го обезценяват!

Possessing examine this I believed it had been quite beneficial. I enjoy you taking time and work to place this short article collectively. I as soon as once again discover myself shelling out strategy to a lot time each looking at and commenting. But so what, it absolutely was even now worthwhile!