Преди време се занимавах с недвижими имоти. Работех в една агенция. Старателно пусках обяви - в специализирани издания, в интернет. Отговарях на клинетски запитвания и се опитвах да бъда в полза на купувача и продавача.

Още помня трепета от първия си оглед с клиенти - потенциални купувачи на жилище. Бяхме се уговорили предварително за часа и мястото на срещата ни. Даже трябва да спомена, че беше неделя. Но аз толкова се вълнувах, че ми беше все едно. Само за да подсиля ефекта ще добавя, че имах температура около 38 градуса, но и това не можеше да провали първия ми опит да се почувствам действащ брокер. Та нали можеше да си харесат предлаганото от мен жилище и можеше...ооо много неща можеха да се случат след това...

Този оглед беше на апартамент, предлаган от колеги - друга агенция за недвижими имоти. Брокерката имаше повече опит от мен, а и беше моя позната извън работата. Докато чакахме купувачите, се заприказвахме. Тя ми издаваше със задоволство някои тънкости на професията. А аз попивах! (В последствие открих, че това не е работа за мен, но това не беше в онзи момент!)

Да, хората дойдоха, бяха точни, обнадеждени от предварителното описание на имота, нямаха прекалени очаквания, понеже знаеха възможностите си. 
След огледа аз сякаш очаквах да кажат "Да, взимаме го. Къде да подпишем." , както понякога сме виждали да се случват тези неща по филмите. Но за мое неголямо разочарование, те не реагираха така. Казаха, че трябва да помислят, да поразгледат и други предложения, че жилище не се купува всеки ден и други подобни неща. Все верни между другото! И аз бих отговорила по същата логика. Оставихме ги и тръгнахме с моята позната брокерка - колежка да се прибираме...

По пътя споделих, че съм била по - наивно ентусиазирана преди огледа, но въпреки всичко мисля, че "Жилище не се купува като хляб. Ето този искам, понеже е по - препечен и има хубава коричка!". Тя само се усмихна и така ми разказа, че и така се купува апартамент. Имала клиент, когото завела на първи оглед на предварително описано от нея монолитно жилище. Развела го из стаите, обяснила му плюсовете и минусите и мислейки, че са приключили с оглеждането, понечила да се ръкува с него за довиждане, като му подала нейна визитна картичка. Щяла да му остави време за мислене и при евентуален интерес, можел да я потърси на посочените адрес и телефони. О не.... "Няма нужда. Купувам го!" била репликата на купувача. Явно усетил смущението във физиономията й, той повторил: "Купувам го. Бихте ли ми показали договора." Точно все едно бил влязъл в магазин да си купи хляб - видял, харесал и купил! Обратно в офиса той капарирал и няколко седмици след това се поздравили - той като новият собственик, тя - като добър брокер с добра комисионна.

Това ми звучеше невероятно, но беше действителност! Засмях се! Приличаше ми на репликата на една моя роднина, която не е българка, която ми казваше: "Какво му трябва на човек? Едно парче хляб....... и ..... една яхта!" :-)

Та... и така се купува жилище!

верно е... има хора дето така купуват коли, апартаменти... женят се :)) и други който по цели месеци се чудят "това ли е?" и изпуснали момента докато се начудят :)

просто човека си е харесал много апартамента и е бил наясно какво му трява. Ако имам пари за жилище и аз бързо ще си купя наясно съм какво искам къде го искам и т.н. .... Ама на може би след години нали zserty ? Да му е честито новото жилище на човека :)