Никога няма да спра да се шокирам от селските погребения (знам, че темата е деликатна и ще говоря подобаващо...). Помня при едно последно такова онези баби - "оплаквачки", които буквално вият над покойника, изпращайки го за посленото му пътуване. Те с опяванията си по - скоро биха го събудили, но явно така се прави. Даже бях допълнително втрещена, когато разбрах, че "оплаквачките" биват наемани един вид... за колорит ли не знам...

Ей така сме българите и когато става дума за изпращане, независимо за къде се заминава и колко дълго ще трае отсъствието. 

Като ученичка в Пловдив ни водиха на екскурзия до София, а даже и до Стария град... доста смешно... Но както и да е - доста хора се готвят за двучасов път с влак или автобус като за еднодневна екскурзия с раница, пълна с храна и вода... Но хайде различни хора - различен вид глад...

Преди няколко години изпращах едно семейство чуждестранни гости на летището и на жената й направи впечатление една голяма група хора, насъбрали се около някакъв младеж. Те викаха, плачеха, смееха се, оправяха му косата, правеха си снимки... Тя ме попита за колко време занимава момчето и за къде толкова лети, та има толкова изпращачи...Изглеждаше, сякаш отива в Космоса и няма да се върне... Може би той просто отиваше на студентска бригада в Щатите или знам ли и аз...

И такива гледки са всеки ден на летището, на международната автогара... "Човекът е човек, когато е на път." е казал поетът.

Темата е многостранна - едни обичат изпращачи, други не...

Всеки път, като се прибирам за София и на гарата има дори повече изпращащи, отколкото пътници... или ако не повече, то поне на половина.... И се започва едно "Взе ли си кроасанче за из път?", "Вода имаш ли?", "Да се обадиш като тръгнете. И после, като пристигнеш...", "Ох, кога ли пак ще се видим..." и други подобни... То влак за Космоса да беше нямаше да е така... Само деца със знаменца няма....да махат от прозорците...

И все пак...хубаво си е да има някой да ти каже ЧАО и до скоро! Днес и мен така... 

Този постинг в положителния му отенък е посветен на моята изпращачка днес... Много мило...много мило.... Благодаря и до скоро...Имах и вода, и шоколадче...

Готино е да те посреща или изпраща някой, след като си пътувал няколко часа сам във влака, е може да е имало някой във купето ти за лаф или за по цигара, дето се вика, ама е по готино да имаш близък който те чака, особено ако ти самия незнаеш и те изнанада!

Наздраве, за изпращачите и двапъти наздраве за посрещачите! Нека да се множат всеки ден!!

все пак мисля, че да изпратиш някого е тъжно. Къса се нещо в теб, а колкото по- надалеч толкова по-голямо парче от теб откъсваш :(. Всеки път викам няма да рева и ръся простотии, за да не мисля какво точно следва. Да изпратиш някой твой близък надалеч е трудно ..... а и човек никога не знае какво ще стане утре с него .... и затова е и тъжно. Но толкова хора изпратих в последните години, че това което се научих е, че не трябва да плачиш пред тях, като ти е мъчно страдай си сам, а не карай и другите да страдат. Все пак сълзите са дар даден ни да облекчим мъката си, а не да наскърбяваме другите. ААААААААА а нека сега да кажа колко е хубаво да кацнеш на летището след дълъг престой в чужбина и всичките ти любими същества който са успяли да се измъкнат от работа да те чакат с нетърпение .... е да тук сълзи може да има - но такива от РАДОСТ - това трябва да се сподели ...... а тези които не са могли да дойдат ти звънят по телефона и се чувстваш значим и щастлив, че някой мисли за теб и не те е забравил ......
P.S. СПОДЕЛЯЙТЕ РАДОСТА, ЗА ДА НАПРАВИТЕ И ДРУГИТЕ ОКОЛО ВАС ЩАСТЛИВИ!

И аз съм я преживявала същата! И на отиване, и на връщане... от дълъг престой!

Просто понякога прекаленото изпращане ми идва в повече и става досадно!

Но пак ще кажа - благодаря на моята изпращачка вчера.... Много обичам да ме изпраща...Много е весело с нея! :-)

Разбиват ме вътрешно, а това не го искам!
Искам мир и спокойствие, любов и обич, красота и свобода на света, с хората!
Поздрав!

а то дали ще ти се даде е друг въпрос!
Но все пак ентусиазмът който влагаш в искането, показва желанието ти за живот!
Все пак мъртвите нямат желания, но имат мир и спокойствие!

е наистина интересен. Уловила си приликата между погребенията и изпращането по влака, благодаря ти... Всъщност, дълбоките емоции и по двете са сякаш родени от вярването, че повече няма да видиш този човек. И ритуала по изпращането на гарата, по някакъв начин е приготвяне за другото голямо изпращане... Не знам дали не се увличам с това. Майка ми, като пътуваме със самолет от и до България, знам, че не мие чинии, докато не се обадим, че сме пристигнали благополучно. Страшно натоварени и натоварващи са церемониите по изпращането в тези наши стари култури. В Америка пътуването със самолет е като пътуването с автобус или кола, хората го правят всекидневно, професионално се изисква да се пътува и лека полека церемониито по посрещане и изпращане естествено са отпаднали. При нас едно пътуване е все пак събитие. И то си има ритуалите. За мен летища и гари са свързани с някакъв дискомфорт, излизане от рутината. В повечето случаи е свързано и с почивка, България и завръщане...
Пишеш готино.
Заро

И мен са ме изпращали много при пътувания за чужбина - към Щатите, към Франция... И присъствието на най-близките ми хора в такива моменти ми е доставяло изключително удовлетворение. Налагало ми се е и да изпращам.. Определено мога да кажа, че да те изпращат е много по-леко отколкото да изпращаш. Когато ти си този, който заминава, ти си изпълнен с трепет за всичко ново, което те очаква от другата страна и тъгата от това, че се разделяш с любимите си хора сякаш остава на заден план. За изпращача е друго нещо обаче, защото той остава и всеки миг, всяко място, всеки нов ден ще му напомня за липсата на този, който е изпратил...
А завръщането е друга тема. Няма нищо по-хубаво от ВКЪЩИ. Боже, как ми се разтуптява сърцето всеки път като чувам "Кацаме на летище София"... / Аз съм от Пловдив де, но не това е идеята :-)/ Биле

ПЪТУВАНИЯТА ПО СВЕТА СА СВЪРЗАНИ С НАЙ-РАЗЛИЧНИ ПРИЧИНИ .В ПОВЕ4ТО СЛУЧАИ ХУБАВИ,НО ИМА И ЛОШИ...

РАЗДЯЛАТА КАТО ЦЯЛО Е ЛОША ДУМА СПОРЕД МЕН..НЕЗАВИСИМО СКОГО ИЛИ КАКВО СЕ РАЗДЕЛЯШ..НО ЗА ТОВА Е ИЗМИСЛЕН СПОРЪТИ ДИСКУСИЯТА-ЗА РЕ;АВАНЕТО НА ТАКИВА НЕДОРАЗУМЕНИЯ

на лЮбопитните им се предоствя дезинформаци...аз така правя