Постинг
15.05.2007 16:01 -
Човек прави грешки
Автор: monologa
Категория: Забавление
Прочетен: 5557 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2007 11:57
Прочетен: 5557 Коментари: 9 Гласове:
0
Последна промяна: 16.05.2007 11:57
Преди време мислих, че човек може и да не греши... че може така да се осъвършенства, че да постъпва винаги правилно.
Преди време...сега вече не...
Сега знам, че всеки греши. Дълго се опитвах да живея с нагласата да постъпвам винаги правилно. Имах една позната, която казваше по мой адрес: "О тя...няма проблеми." Но не беше така. Прикривах проблемите си, понеже не смятах, че трябва да са достояние на околните и по тази логика се измъчвах, ако допусна грешка.
С времето (а то не само лекува, но и учи) се научих...не..не да правя грешки, а ЧЕ правя такива. Всеки прави грешки. Опит - грешка е най - разпространеният начин за намиране на правилното решение, нали?
Въпросът значи не е дали правим грешки, а какво правим с тях.
Чувството, когато си допуснал грешка особено спрямо любим човек, е много неприятно. Независимо от какъв род е неправилната постъпка... Можеш да поискаш прошка или да си носиш вината и след като сте говорили.
Когато си сгрешил, е по - добре да си признаеш. Тогава става по - леко. Да носиш скрита грешка е тежко. Аз не правя така. Всеки прави малки грешки в ежедневието си. Това е нормално. Няма идеален човек.
Искам прошка. И ми олеква. Но не съм до там. Опитвам се да не допускам грешката отново и съм нащрек спрямо други грешки... Когато обичаш, даваш...Та то не може по друг начин....нали?
Преди време...сега вече не...
Сега знам, че всеки греши. Дълго се опитвах да живея с нагласата да постъпвам винаги правилно. Имах една позната, която казваше по мой адрес: "О тя...няма проблеми." Но не беше така. Прикривах проблемите си, понеже не смятах, че трябва да са достояние на околните и по тази логика се измъчвах, ако допусна грешка.
С времето (а то не само лекува, но и учи) се научих...не..не да правя грешки, а ЧЕ правя такива. Всеки прави грешки. Опит - грешка е най - разпространеният начин за намиране на правилното решение, нали?
Въпросът значи не е дали правим грешки, а какво правим с тях.
Чувството, когато си допуснал грешка особено спрямо любим човек, е много неприятно. Независимо от какъв род е неправилната постъпка... Можеш да поискаш прошка или да си носиш вината и след като сте говорили.
Когато си сгрешил, е по - добре да си признаеш. Тогава става по - леко. Да носиш скрита грешка е тежко. Аз не правя така. Всеки прави малки грешки в ежедневието си. Това е нормално. Няма идеален човек.
Искам прошка. И ми олеква. Но не съм до там. Опитвам се да не допускам грешката отново и съм нащрек спрямо други грешки... Когато обичаш, даваш...Та то не може по друг начин....нали?
1.
анонимен -
МОНОЛОГА, ТИ СИ ВЪРХА!! ОБИЧАМЕ ТЕ!
15.05.2007 16:08
15.05.2007 16:08
МОНОЛОГА, ТИ СИ ВЪРХА!! ОБИЧАМЕ ТЕ!
цитирайВ един мой постинг писах за нещата без които не мога и там на почетно място стояха грешките- онези грешки, които те правят по-мъдър,по-зрял и по-истински. И онези "грешки",които допускаш отново и отново като сладък забранен плод, но които знаеш ,че като ги допуснеш няма да съжаляваш, защото си преценил риска.
Опитвам се да следвам интуицията си и да постъпвам правилно според нуждите си,което не ме застрахова от грешки. Не се страхувам да греша,защото така израствам и се развивам. Просто знам,че като падна,ще стана,ще оттърся прахта и ще продължа напред:)
цитирайОпитвам се да следвам интуицията си и да постъпвам правилно според нуждите си,което не ме застрахова от грешки. Не се страхувам да греша,защото така израствам и се развивам. Просто знам,че като падна,ще стана,ще оттърся прахта и ще продължа напред:)
сега.Относно грешките. Действително е вярно това което пише в дебелите книги Че не е достатъчно да ни простят, а трябва да се научим сами да си прощаваме. А това е най трудната част, поне според мен.
цитирайМного си права, че не най - важното е да ти прости някой, а ти сам д си простиш. Хубаво е и да се научим, че не сме безгрешни, но и да си взимаме поука от собствените грешки. Е, по - хубаво е да се учим от грешките на другите, но когато не може, от своите...
цитирайПрисъединявам се и към твоите думи, monologa, и към тези на miacarra :-)
До нови срещи...
Не, не сме безгрешни.................
цитирайДо нови срещи...
Не, не сме безгрешни.................
Грешка-естествена човешка стъпка,и се съгласявам с вас -да искаме прошка и сами да си прощаваме..
цитирайНачинът, по който постъпваш ти е правилният.
Има и друг, но тогава е гадно. Да грешиш. Да не си искаш прошка. Да се натрупват "малките камъчета" и накрая да обърнат колата.
цитирайИма и друг, но тогава е гадно. Да грешиш. Да не си искаш прошка. Да се натрупват "малките камъчета" и накрая да обърнат колата.
Елеонорче, с времето човек се научава ще не ще...
Поздрави...
цитирайПоздрави...
ВАЖНОТО Е НАВРЕМЕ ДА СЕ ОСЪЗНАЕ ГРЕШКАТА И ДА СЕ НАМЕРИ НАЧИН ЗА РЕШАВАНЕТО И...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 4468