Ти си част от мен, от моята природа.
Аз бих те търсила до края на света.
Не те познавам, но знам, че мога
да те намеря и пред сърцето ти да спра.
Къде си ти, когато си ми нужен?
Защо те няма, аз викам те в нощта.
Аз имам нужда от погледа ти нежен,
искам да усетя ръката си във твоята ръка.
На залеза във тишината ще те викам,
ще се събуждам с мисълта за теб,
а вечер късно в съня си ще те чакам-
за да не бъда нито миг без теб.
И ето, виждам те- мечтата ми- това си!
Аз исках малко, а намерих теб.
Ще ме приемеш ли ти във сърцето си,
за мене място има ли до теб?
Минутка остани, недей си тръгва.
Отидеш ли си- опустява в миг светът.
Ти тръгнеш ли- едва ли ще те върна
и ще остана аз като преди сама.
Ив. Монолога