Пиша тези редове, културно предизвикана от постинга на lemonpie за страстите и пастите...

Един приятел мило ме нарича "човек на изкуството" и при все това аз не се считам за чак толкова посветена, но в никакъв случай не съм и изкуствена. 

Моето изкуство е писмено творчество.  Обичам поезията и сама пиша, даже смятам да ви прочета някое и друго стихотворение довечера (имате едно тук в един предишен постинг). 
Обичам да пиша и есеистични размисли, понеже в тях събирам и подреждам главата си, без да залагам единствено на злободневието.

Поезията и добрата проза са нещо прекрасно - карат те да се замисляш, виждаш света по наистина различен начин. 

Забързани в ежедневието, обикновено виждаме през очите на другите, чуваме през техните уши и се настройваме по обществения тон. Но тишината на усамотението (душевно или буквално) ни среща с вътрешното ни същество и там - в нашето тайно местенце, постигаме мир със себе си или поне добиваме сили да се борим за него.

Блогът може да бъде едно такова тайно местенце за сродни души.

Заповядайте под моя покрив blog.bg!

Добре заварила :)

...за мен блога е доста особено явление. Той е като отворена картичка/писмо, която пращаш до себе си, изказваш мислите и чувствата си... като да говорш на глас. Не мисля/поне за мен де/ не е нужно всички да ги чуят, понякоге е нужен само 1 да вникне в написаното за да се почувстваш добре, а не хиляди които на 2-3 са прочели написаното и тръгват ожиено да коментират... да изкаш да те чатата всички е все едно да искаш да те обичат всички.. ЗАБРАВИ!НАЙ малкото самия ти не можеш да обичаш всички, изморяваш се... човешко е да искаш другите да разбират проблемите ти, да разбират написаното да искаш да чуваш одобрение... но ти самия не го правиш нали? ако беше така сигурно живота щеше да е съвършен и сам по себе си доста скучен :)

блог.бг - чувствай се удома си :)

И аз го обожавам, но ми трябваше време, за да мога да бъда сама, но да не се чувствам самотна!
Поздрави за постинга. Лека вечер!