Постинг
04.07.2007 09:08 -
Страховете или страхът е по - страшното?
Автор: monologa
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5108 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2007 10:13
Прочетен: 5108 Коментари: 15 Гласове:
0
Последна промяна: 04.07.2007 10:13
Снощи в една тайна доба се замислих изведнъж - уж ей така без причина, за страховете и за страха. На пръв поглед тафталогията сякаш звучи излишна, но следи логиката неизменно.
В живота си човек се страхува от какво ли не, от кого ли не и по толкова различни причини. Обзема ни безпомощен трепет при вида на по - силен от нас човек в непредвидена ситуация; трепваме при изскърцване на врата в тъмнината, когато не очакваме никого; плашим се от кучета и котки, включително и фобиите от всякакви други животинки и гадинки; изтръпваме от страх от думи, които нараняват чувствата или достойнството ни; страхуваме се от неприемане и то дори когато вече отдавна сме излезли от възрастта на пубертета (та тогава понякога и много повече), от заклеймяване, от подигравки, от самотата, от загубата, от неизвестното, несигурността, но и от прекалената сигурност, понеже ни прави инертни... Страхуваме се понякога от всичко и всеки.
И все пак страховете - доказано е с времето и опита на милиони хора, а може би и с моя и вашия лично, не са най - страшното. "Това, което не ни убива, ни прави по - силни" - ще си позволя и аз да цитирам тази до болка позната мъдра фраза.
Няма да открия топлата вода, ако кажа, че съм на мнение, че не страховете, а самият страх е този, който трябва а ни притеснява, който създава проблеми сам по себе си. Страхът е безформено понятие. Той заема формата на това, в което го облечем и от там тръгва всичко. Няма рецепта за справяне, но една мисъл, която бях чула прeди много години, срува ми се, е подходяща в случая. Отнася се до лошите мисли, но е напълно приложима и за страха. "Не давай подслон на лошите мисли, понеже после трудно ще развалиш гнездото им." Страхът - онзи исконен страх, който сме подпъхнали дълбоко в душите си и таим в мислите си. Аз се опитвам да не му позволявам да се загнездява, понеже е като кукувицата, която снася яйцата си в чужди гнезда. Този таен страх може да навреди и там, където не сме предполагали.
Страхът не се преборва със смелост, а със светлина!
Затова живея на светло!
В живота си човек се страхува от какво ли не, от кого ли не и по толкова различни причини. Обзема ни безпомощен трепет при вида на по - силен от нас човек в непредвидена ситуация; трепваме при изскърцване на врата в тъмнината, когато не очакваме никого; плашим се от кучета и котки, включително и фобиите от всякакви други животинки и гадинки; изтръпваме от страх от думи, които нараняват чувствата или достойнството ни; страхуваме се от неприемане и то дори когато вече отдавна сме излезли от възрастта на пубертета (та тогава понякога и много повече), от заклеймяване, от подигравки, от самотата, от загубата, от неизвестното, несигурността, но и от прекалената сигурност, понеже ни прави инертни... Страхуваме се понякога от всичко и всеки.
И все пак страховете - доказано е с времето и опита на милиони хора, а може би и с моя и вашия лично, не са най - страшното. "Това, което не ни убива, ни прави по - силни" - ще си позволя и аз да цитирам тази до болка позната мъдра фраза.
Няма да открия топлата вода, ако кажа, че съм на мнение, че не страховете, а самият страх е този, който трябва а ни притеснява, който създава проблеми сам по себе си. Страхът е безформено понятие. Той заема формата на това, в което го облечем и от там тръгва всичко. Няма рецепта за справяне, но една мисъл, която бях чула прeди много години, срува ми се, е подходяща в случая. Отнася се до лошите мисли, но е напълно приложима и за страха. "Не давай подслон на лошите мисли, понеже после трудно ще развалиш гнездото им." Страхът - онзи исконен страх, който сме подпъхнали дълбоко в душите си и таим в мислите си. Аз се опитвам да не му позволявам да се загнездява, понеже е като кукувицата, която снася яйцата си в чужди гнезда. Този таен страх може да навреди и там, където не сме предполагали.
Страхът не се преборва със смелост, а със светлина!
Затова живея на светло!
примерно мен ме е страх да спя на отворен прозорец в другата стая... все ме гони параноята като ям някъде на вън, какво е правил преди това готвача с хранта ми... имам страх и да не падна по стлбите и все внимавам като слизам...
абе да не ти е работа...
цитирайабе да не ти е работа...
Ама ме е страх от високо... Не от какво да е високо, а само от високо без парапет :) УжасТ. Като ходя по покрива да оправям антената и нета и ми треперят коленете като наближа ръба... Това как да го преборя?
цитирай"Това, което не ни убива, ни прави по - силни" - много пъти съм го чувал и чел и винаги си мисля, че това е "мит" и не отговаря на истината. Примери от живота - много!
... А фобиите са по-специални страхове - техните "гнезда" (макар и да не са "лоши мисли") много трудно се разрушават, но пък много често е възможно...
Поздрави! :)
цитирай... А фобиите са по-специални страхове - техните "гнезда" (макар и да не са "лоши мисли") много трудно се разрушават, но пък много често е възможно...
Поздрави! :)
Страхът от високото се лекува, вярвам, с терапия и постепено.
Поздрав!
цитирайПоздрав!
С истина и светлина!
цитирай
6.
анонимен -
сТРАХОВЕТЕ ИЛИ СТРАХЪТ
15.07.2007 13:45
15.07.2007 13:45
Ина една древна индианска легенда за "вътрешната битка".Дядо обеснява на внука си, че в душата на всеки човек има два вълка в непрекъсната битка. Единият е добротата, щедростта, вярата и оптимизма. другият е съмнението, страха, завистта.А кой печели. пита внука. Отговора е прост, този когото храниш.
цитирайПрекрасно напомняне и аз това имах предвид, като казах да не се дава право на страховете да се загнездяват в ума и мислите ни.
Благодаря за коментарите!
цитирайБлагодаря за коментарите!
е страхът от самия страх
цитирайможе и да се повторя с някого, но има един цитат: "Няма нищо по-страшно от самия страх."
цитирайвиж един коментар по нагоре ;)
цитирай"Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз."
Франк Хърбърт – „Дюн”
Благодаря за цитата. Истина е и е истински. Страхът е особен вид враг, защото човек може сам да го поддържа с страха от неизвестното след него. Леко парадоксално, но е така.
И аз не обичам да живея в страх. Затова живея "на открито".
цитирайИ аз не обичам да живея в страх. Затова живея "на открито".
Няма какво да добавя,защото сте казали всичко и то по прекрасен начин.Затова само се присъединявам:))
Поздрави!!
Много теми чета напоследък за страха - това ужасно чувство. Толкова много мога да говоря за него, толкова близък го чувставам и толкова много съм преживяла с него, че може би скоро няма да ме плаши.
цитирайВсеки в определени моменти се е запознал и е опознал страха. Да изплашиш страха обаче не всеки може!
Аз се уча. И ти явно!
Поздрав! :-)
цитирайАз се уча. И ти явно!
Поздрав! :-)
Търсене
За този блог
Гласове: 4468